Книгите на българските автори. Игов и литературните влияния. Игов пише, че е надарил своя герой с биографични и психологически черти на Мьорсо от „Чужденецът“ на Албер Камю. Това се вижда от изобилието от явни и скрити цитати в текста на „Елен“.
Любознателният читател на Игов ще сглоби на страниците на романа му цял пъзел. Той включва произведенията на Камю, Томас Ман, Пастернак, Кафка, Толстой и Сервантес.

Книгите на българските автори

Резерватът в „Елен“ и неговите значения
Поставяйки героя в своеобразен резерват, от който е невъзможно да се излезе, Игов придава на това място черти на нереалност. Това е сън. Или „онзи свят“. Или омагьосана гора. Или дори чиста измислица на автора на анонимния ръкопис.

Друга версия, която писателят предлага, гласи, че резерватът е миниатюрен модел на източноевропейския и балканския социализъм. Той е надеждно скрит зад желязната завеса.
Тук няма указание за конкретно време. Авторът само загатва, че действието може да се развива в края на 20-ти век.

С една дума, „Елен“ не е от най-лесните книги на българската литература за четене. Но това прави още по-интересно да се дешифрират неговите криптирани значения.

Господинов и българският постмодернизъм

Господинов, подобно на Теодора Димова, демонстрира важна насока в еволюцията на българската литература. Тя преминава от значителното влияние на руската реалистична проза от XIX-XX век към съвременните европейски и световни тенденции.

Поради историческите условия първият наистина голям реалистичен роман на български език – „Под игото“ на Иван Вазов – се появява едва през 1894 г.. Последвалото развитие на жанрове и направления не протича както в съседните страни.

Освен това мощният натиск на социалистическия реализъм върху литературния живот на България не поражда също толкова мощен ъндърграунд. Не се появява и ярка емигрантска литература на български език. Това означава, че няма кой да усвои нови техники и стилове.

Това до голяма степен е причината „Естественият роман“ – дебютната творба на Господинов – да се смята за първия пълноценен образец на българския постмодернизъм.

Филолог по образование, Господинов се насочва към постмодернизма поради своята начетеност и професионални познания за съвременната литература. Това не е резултат от естественото развитие на националните традиции.

Но още първият опит се оказва голям успех. Макар и да не се е стигнало до Нобеловата награда.