Ключови елементи от образованието по Монтесори, които се споделят с други образователни методи
Тази статия разглежда изследвания, които не са оценявали директно метода на Монтесори, но са оценявали други образователни методи и интервенции, които споделят елементи от метода на Монтесори. Те, заедно с нарастващото ни разбиране за науката, която лежи в основата на обучението, могат да се добавят към доказателствената база за обучението по Монтесори. Предвид огромното количество изследвания и ограниченото пространство, в което да се разглежда, приоритет се дава на систематични наблюдения и мета анализи.
Една от най-добре проучените техники за обучение е използването на фонетиката за обучение на децата да четат.
Фонетиката е изричното преподаване на буквено-звуковите съответствия, които позволяват на детето да разбере азбучния код. Първите училища на Монтесори са в Италия, а италианската орфография има относително прозрачни съпоставяния едно към едно между букви и звуци, което прави фонетиката логичен избор на метод за обучение на децата за механиката на четене и правопис. Английската орфография обаче е много по-малко срещана: съпоставянията между букви и звуци са много към много и поради тази причина използването на фонетиката като метод на обучение е оспорено за английския език. Въпреки това има огромни доказателства за неговата ефективност въпреки нередностите на английския език. В същото време са постигнати големи успехи в изясняването на невронните механизми, които са в основата на ранното четене и нарушенията в уменията за четене. Те също показват важността за успешното четене на интегрирането на звукови и визуални изображения.
Както винаги в образованието, истината е в детайлите. Важно е, че фонетичните програми оказват най-голямо влияние върху точността на четене, когато са систематични.
Под „систематичен“ се има предвид, че връзките между буквите и звука се преподават в организирана последователност, вместо да се преподават разпокъсано. Въпреки това, в рамките на систематичното преподаване на фонетика има два много различни подхода: синтетична фонетика и аналитична фонетика. Синтетичната фонетика започва от частите и работи до цялост: децата научават звуците, които съответстват на букви или групи букви и използват това знание, за да изговарят думи отляво надясно. Аналитичната фонетика започва от цялото и се разпростира до частите: връзките звук-буква се извеждат от набори от думи, които споделят буква и звук. Няколко контролни проучвания са сравнявали синтетични и аналитични звуци и как влияят върху обучението на децата, но не е станало ясно, кой от двата подхода има предимство.
Монтесори подходът към преподаването на фонетика със сигурност е систематичен.
Много училища в Обединеното кралство например използват списъци с думи, извлечени от „Phonics 44“ на Морис. Освен това подходът на Монтесори към фонетиката е по-скоро синтетичен, отколкото аналитичен: децата се обучават на звуковия буквен код, преди да го използват за кодиране на думи (при правопис) и ги декодират (при четене). Една от критиките към синтетичната фонетика е, че тя преподава букви и звуци, извадени от значимия им езиков контекст, по начин, по който аналитичната фонетика не го прави. Отдавна е признато, че целта на четенето е разбирането. Четенето за смисъл изисква както базирани на кода умения, така и езикови умения, като лексика, морфология, синтаксис и интензивни умения. Тези два набора от умения не са строго разделени, а по-скоро си взаимодействат на множество нива. Наистина, обучението по фонетика работи най-добре там, където тя е интегрирана с инструкции за четене на текстово ниво. Изричното преподаване на фонетика в богат езиков контекст – както говорим, така и писмен – е от основно значение за учебната програма по Монтесори. Все още не са направени оценки на преподаването на фонетика в класната стая на Монтесори в сравнение с преподаването на звуци в конвенционалната класна стая. Поради това не е извествно дали конвенционалното обучеине е по-ефективно от това на Монтесори.
Изследванията върху писането подкрепят възгледа на Монтесори, че писането включва множество компонентни умения, включително почерк, правопис, лексика и изграждане на изречения.
Владеенето на тези умения предсказва качеството на писмените съчинения на децата. В класната стая на Монтесори тези умения са работили самостоятелно, преди да бъдат обединени, но те могат да продължат да се практикуват самостоятелно. Нарастващият брой изследвания от конвенционалните и специални класни стаи демонстрира, че специфичното преподаване на компонентните умения за писане подобрява качеството на писмените съчинения на децата.
По отношение на преподаването на математика на малки деца, има много препоръки, които учителите по Монтесори биха разпознали в собствените си класни стаи.
Например, преподаване на геометрия, брой и операции, използвайки прогресия на развитието и използване на мониторинг на напредъка, за да се гарантира, че обучението по математика надгражда върху това, което всяко дете знае. Някои от препоръчаните дейности, като например, помогнете на децата да разпознават, назовават и сравняват фигури, а след това ги научете да комбинират и разделят фигури, точно се нанасят върху сензорните материали на Монтесори, като геометричния шкаф и конструктивните триъгълници. Други дейности като, насърчаване на децата да слагат етикети на обектите, като използват числа и думи, се отразяват върху ранния математически материал на Монтесори. Като например пръчките за числа, кутията на вретеното, картите и сметалото. Подчертано е значението на концептуалните знания като основа за разбирането на децата като цяло. Кръговете на фракциите на Монтесори, които осигуряват сензорно преживяване с фракциите от едно цяло до десет десети, осигуряват точно такава основа. Също така, упражнения за практическият живот, като приготвяне на закуски (как трябва да се нареже банан, за да може да се споделя между три деца?) и сгъване на салфетки.
Накрая в тази статия си струва да се върнем към продължителното задържане на вниманието и саморегулацията, за които се твърди, че характеризират ангажираността на децата с учебните материали в класната стая на Монтесори.
Това са важни части от сложната когнитивна конструкция на самоконтрола (EF), които също включват инхибиране, работна памет и планиране. Казано по-просто, EF са набор от процеси, които ни позволяват да контролираме мислите и действията си, за да участваме в мотивирано, целенасочено поведение. Това, че ЕФ са критични за академичния успех, се подкрепя от богатство от научни доказателства. Предвид тази ключова роля ЕФ са се превърнали в цел за редица индивидуално администрирани интервенции, пълни учебни програми и спомагателни такива. Такива учебни програми в класната стая са, музика, йога и бойни изкуства. Проучване показва, че комбинирането на метода Монтесори с нормални класни занимания като, музика и час по писане, дават изключителни резулатти върху развитието на ЕФ уменията у децата.