Повече за мартениците. Извън България, мартениците могат да се намерят само в някои райони на Румъния, Молдова и Южна Украйна, тоест на места, където са живели или живеят етнически групи българи.

Също така има предположения, че амулетът „мартеница“ е наследство от траките, които в древността са били коренното население на съвременна България.

Повече за мартениците

Ако вярваме в това, тогава можем да считаме мартеницата за типично български символ, т.е. символ на наследниците на тракийските земи.

Съществуващи легенди за това, как се е появила мартеницата. Съществуват много легенди за мартеницата. И почти всички те са свързани с хан Аспарух и годината на създаването на българската държава.

Една от историите разказва, че когато прабългарите достигнали Дунавската равнина, те били толкова очаровани от красотата на тези места, че решили да се заселят тук. След като провъзгласил нова държава, хан Аспарух искал да принесе жертва на бог Тангра.

Според традицията, жертвеният огън трябвало да се запали със суха клонка копър. Но нямаше такъв наоколо наоколо. Докато хан Аспарух обмислял какво да прави, на рамото му седнал сокол. На лапата на сокола висеше връзка копър, завързана с бял конец, наполовина боядисан в червено.

Соколът бил изпратен на хана от сестра му Хуба. В този момент тя се намирала в двореца на баща им Кубрат. Тя сънувала пророчески сън и почувствала, че брат ѝ се нуждае от помощ.

Хуба завърза стръкче копър за лапата на сокола с бял вълнен конец и го изпратила при брат му. По време на полета обаче крилото на сокола се износило и кръв оцветила белия конец. Така хан Аспарух получил стръкче копър, завързано с бял и червен конец. Той запалил огън, както повелява традицията, и завързал конеца около китката си за здраве и късмет.

Оттогава на 1 март българите подаряват на своите близки мартеници с бял и червен конец – символ на здраве, дълголетие, късмет и благоденствие.