Хората имат различни способности да изпитват съпричастност, емпатия: някои я имат от раждането си, докато други се затрудняват да си представят себе си на мястото на някой друг. Но ситуацията може да се промени, защото съпричастността е умение, което се развива: изисква желание и редовно обучение.

1. Емпатия и хората около нас.

Когато стоите на автобусна спирка, разхождате се или шофирате, погледнете хората наоколо: опитайте се да си представите как се чувстват, за какво мислят в момента, дали са имали добър ден днес или труден. А докато общувате с някого, задайте си въпроса: „Какво ли чувства човекът, с когото говоря сега?“

Резултат: по този начин първоначално изграждате само хипотези, но с развитието на умението ще бъдете по-точни в своите оценки.

2. Активно слушане.

Основата на емпатията е способността да се изслушва човек. Поставете си задача: да чуете и разберете какво иска да предаде човекът. Когато общувате с други, опитайте се да не се разсейвате от странични неща: оставете телефона, поддържайте зрителен контакт, не прекъсвайте, оставете го да говоря.

Резултат: това ще Ви позволи да установите по-добре контакти с други хора, защото всеки от нас особено цени онези събеседници, които притежават изкуството не само на разказвач, но и на слушател.

3. Отражение.

Огледайте емоциите на другия: изслушайте го и преразкажете това, което той Ви е казал, с акцент върху чувствата му. Например: „Разбирам, че сега имате напрегната ситуация на работа, виждам колко се притеснявате“.

Резултат: ще можете да установите контакт, да изразите съчувствие, емпатия. Този подход ще премахне необходимостта да се избират специални думи (което често е трудно).

4. Комуникирайте с „другите“.

Не е тайна, че много хора обичат да събират около себе си екип от съмишленици – хора с подобен мироглед, защото в такова общество се чувстваме най-комфортно. Но това замъглява гледката, прави нашето мислене тунелно – и ние ставаме неспособни да разберем и да изпитаме емпатия към този, чиито възгледи се различават от нашите. Поставете си задачата да общувате с онези, с които по различни причини не бихте започнали да поддържате връзки в ежедневието.

Резултат: способността да се разберат „другите“ (хора с различен мироглед) и техните мотиви.