В допълнение към тази основна характеристика на вербалната комуникация, тя има следните характеристики:

• многостепенна структура на вербалната комуникация, включваща няколко езикови стила – говорим, научен, официален, журналистически, артистичен, – които се избират в зависимост от ситуацията на комуникация;
• уникалност на вербалната комуникация: думите могат да изразят всяка система от знаци, да речем, пътни знаци или морзова азбука;
• лексикалните единици на езика, фиксирани в масовото съзнание, могат да образуват идеологеми и митологеми – маркери на определена култура или социална среда; такива семантични комплекси са такива думи като „демокрация“, „фашизъм“, „нарцисизъм“, „хедонизъм“, „нихилизъм“;
• начинът на вербална комуникация, говорене на всеки индивид дава най-точната и пълна представа за него: неговия статус, ниво на интелигентност, образование, добро разплод, черти на характера;
• овладяването на всички инструменти на вербалната комуникация е неразделна част от личната и професионална самореализация на индивида.

Нашата реч, вербалната ни комуникация, както уместно се изрази Сенека, е „украсата на душата“. Въпреки това, той постига своя максимален ефект само в тандем с невербални средства за комуникация. Така се раждат послания, които поглъщат целия блясък на интелекта и идват от самото сърце.

Вербални средства за комуникация

Който притежава информация, той, както се казва, притежава света. А този, който знае,

 как компетентно да предава информация, притежава този, който притежава света. Грамотната реч по всяко време е била ценена в човешкото общество и значително надвишавала статуса на този, който я притежава.

Информацията винаги се предава по два начина: вербално и невербално. И ако не всеки може да чете вашите жестове и мимики, тогава почти всеки ще забележи грешки в начина, по който пишете и в това, което казвате.

Затова нека разгледаме по-подробно какви са вербалните средства за комуникация.

Основното средство за вербална комуникация е речта.

Речта се разделя се на писане и говорене, слушане и четене, както и на вътрешна реч и външна реч. С прости думи словесните средства за вербалната комуникация включват способността ни да говорим и пишем, способността да слушаме и възприемаме информация, както и нашите вътрешни диалози със себе си и външни – с другите.

Вербалната страна на комуникацията е езикът, на който се осъществява комуникацията. Например, не всеки чужденец е в състояние да разбира българския език с всички наши междуметия и умалителни и т.н.. Ето защо, за да могат събеседниците винаги да се разбират, съществуват общи правила за вербална комуникация, видове вербална комуникация и общоприети форми на комуникация. И тъй като вербалната форма на комуникация се осъществява на български, не бива да забравяме за стиловете, с които предаваме информацията.